* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове
и девет снахи послушни.
Всичките ядат и пият
и се веселба веселят.
Най-малката от тях - Янчица,
не яде Янка, не се веселба весели.
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш,
да не си нещо болнава?
Янка Димана думаше:
- Димане, свекре, Димане,
не ми е, свекре, болнаво,
мене ми всичко харесва.
Снощи за вода отидох
на студен бистър кладенец.
Че там си ази заварих
до трима турци гавази.
Че те ме, свекре, питаха:
- Кой най-богатия в селото,
най-богат и баш чорбаджия,
Янке ле, право да кажеш.
Азуи им, свекро, обадих:
- Диман чорбаджи в селото.
Те искат да те убият,
парите да ти ограбят.
Дорде си Янка изрече,
гавази влизат в дворове.
Димановитв синове -
те си гавази хванали
и им главите отрязали,
на пътя те ги хвърлили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019