* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Бано, Банке ле милото,
милото, Бане, драгото,
в село кехаята викаше:
- Ко има моми лефтери,
да се собират, набират,
на царя чаир да косят.
Събрали еж се, набрали
и Бана иска да иде,
Бана я макя не пуща.
Па се собрали, тръгнали
и на чаир са стигнали.
Косили, що покосили,
до пладнина са косили,
от пладнината насетне
сеното са събирали.
Бани се вода припило,
Бана на дружки говоре:
- Дружки ле, верни сговорни,
да идем, вода да пием
от хайдушкото кладенче.
Дружките й отговарят:
- Бане ле, Банке милото,
назе се вода не пие...
И Бана стана, отиде,
Бана самичка отиде
на хайдушкото кладенче.
И там си Бана намери
Чакъром млада войвода
със триста млади юнаци,
със три цървени байраци.
И кя им селям, бре, даде:
- Веляним селям, войвода!
- Веляним селям, Бано ле!
Бано ле, Банке милото,
кой ви е в село болярин,
болярин, баш чорбаджия?
- Тато е в село болярин,
чичо е баш чорбаджия,
хайде след мене тръгнете,
аз кье ви дарба дарувам...
Тия след нея тръгнали,
па ги е Бана завела
в бащина й плевник,
па ги Бана затурила,
та че ги Бана запали
от четирите кьошета!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019