* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Провикнала се Янева,
на тая нива голема:
- Умрех ти, мале, за вода,
за вода, мале, за сенкя!
Овчар низ гора говори:
- Я ела, моме Янево!
код мене вода студена,
код мене сенкя зелена.
И Янева е отишла;
не било млади овчаре,
на било турци хайдуци.
Ка ги Янева видела,
она се назад повърна,
а хайдуци ю говора:
- Не бой се, моме Янево,
ела си вода нагреби -
ни че ти стомна трошиме,
ни че ти пръсти кръшиме,
ни че те млада либиме,
ни че те млада губиме!
Сал че те нещо питаме -
ваше е село големо -
сто-й-петдесе димове
и петнайсе анове,
има ли люгье богати,
богати за обиранье?
А Янева им говори:
- Д'ако е село големо,
нема си люгье богати,
богати за обиранье,
сал са си тата и чича -
они са млого богати;
и них не бих ви казала,
ама ми хатър остана
за тия добри домове,
още по-добри момчета -
дека ме тата даваше,
тамо ме чича не даде;
дека ме чича даваше,
тамо ме тата не даде,
за това че ги издадем!...
Кога би дойде събота,
събота според неделя,
тата и чича на пазар,
мама и стрина на госкье,
я че си сама останем.
и виа тогай дойдете.
Да ви отворим земници,
да ви отключим сандъци,
имане да загребете,
знаено и незнаено,
мерено и немерено.
Хайдуци нея слушаха;
кога е дошло събота,
събота според неделя,
и они са тогай отишли.
И Янева ги срещнала,
та им отвори земници
и им отключи сандъци.
Тамън имане загребли,
Янева врата притръгна,
притръгна, та ги заклопи,
та па се викнъ, провикнъ:
- Събирайте се, селяне,
та вижте що съм хванала
татини долни земници,
чичини горни сръпии!
Едно се милно молеше:
- Пущи ме, моме Янево,
че съм си едно на макя,
на макя между пет сестри.
А Янева му говори:
- Като си едно на макя,
тизе що тражиш хайдука?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019