* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Драгия Радки думаше:
- Мо Радке, мо чичова,
отвори, Радке, вратата,
овчари дойдоха за ярма,
овчари и воловари.
Радка чичо си думаше:
- Чичо ле, чичо Драгия,
не отварям, чичо, вратата,
ази съм, чичо, самичка
с едно дете байово,
байово, чичо, булино.
Драгия Радка думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се,
докато й чичо ти тука.
Радка му врата отвори,
чичо й вкъщи увлезе
със седемдесет хайдути
и си на Радка думаше:
- Я казвай, казвай, Радке мо,
бащино си тежко имане,
имане, Радке, с казани.
Че ги е Радка повела
и в плевнята завела.
Радка чичо си думаше:
- Чепата, чичо, забравих,
чепата и лопатата,
да си имане изкопаем.
Радка се назад повърна,
не си чепата вземала,
чепата и лопатата,
ми ги в плевнята заключи
и си плевнята запали
от четиритях ми кьошета.
И се на боклук изкачи,
и се изясно провикна:
- Де се е чуло-видяло
мома хайдути да излъже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019