* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян Чорбаджи
да яде, да заговява
с девет сина рождени,
девет булки хубави,
и девет мъжки дечица.
Всичките ядат и пият,
най-малката му снахица,
снахица на име Янчица,
ни яде Янка, ни пие.
Свекър си Янка дума:
- Снахо ле Янке, най-малка,
всичките ядат и пият,
ала ти, Янчице, ни ядеш
ни ядеш, още ни пиеш,
дали е агне безсолно,
или е вино горчиво?
- Тейньо ле, мой свекрьо ле,
нито е агне безсолно,
нито е вино горчиво!
Снощи си, тейньо ле, аз ходих
на студен бистър кладенец,
тамо си, тейньо, заварих
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Както ме, тейньо, видяха,
ази се, тейньо, повърнах,
а те ме, тейньо, викаха
и си ме, тейньо, питаха:
"Голямо ли ви е селото,
има ли много боляри?"
А аз им, тейньо, отвърнах:
"Селото ни е голяма,
а нямаме много боляри,
само са тейньо и чичо!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019