* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Пенчо отдолу идеше,
отдолу, от Цариграда,
на пътя Пенчо срещнали
хайдути, млади момчета,
тия са Пенчо хванали,
люти го мъки мъчили,
с керпеден месо късали
и си на Пенчо думаха:
- Я давай, Пенчо, наддавай,
хиляда фъндък алтъни,
и петстотин кара-грошове!
Пенчо момчета думаше:
- Момчета, млади юнаци,
няма ги тука, да ги дам,
вървете да ви заведа
в моите къщи високи,
в моите изби дълбоки.
И си ги Пенчо заведе
в негови къщи високи,
в негови изби дълбоки.
Като до врати отиде,
лична си дума издума:
- Милано, мила тетьова,
стани ни, тетьо, отвори,
добри ни гости дойдоха,
хубаво да ги нагостим,
да не се нещо осрамим!
Милана хитра, разумна,
тя си вратата отвори,
в къщи момчета прикани,
наслага бели чинии,
положи софра голяма...
И си кандило отвзела,
и си навънка изляла,
отива вино да точи,
и си на тейно кимнала.
Тейно й навънка излезе,
тя си вратата затвори,
затвори, та я зарези,
и си кофара удари,
и си къщата запали
от четиритях кьошета.
Като си къща гореше,
Милана ръце плескаше
и с ясен си гласец викаше:
- Селяни, наши комшии,
я се селяни сбирайте,
не си огъня гасете,
най си хубаво вардете,
че имаме мишки стръвници,
стръвници, още кръвници!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019