* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Ненчу на механа стоеше,
Груда из пътя вървеше,
Ненчу на Груда думаше:
- Грудо ле, ма, посестримо,
Грудо ле, ма, познайнице,
не ме ли, Грудо, познаваш?
Груда на Ненчу думаше:
- Бре, непозната гидийо,
тук се е казало механа,
тук идват хора всякакви -
познати и непознати.
Ненчу на Груда пак дума:
- Грудо ле, ма, посестримо,
не ме ли, Грудо, познаваш,
девет години хайдутин
и три години войвода?
Груда на Ненчу думаше:
- Ненчу ле, бе, побратиме,
да дойдеш, Ненчу, да видиш,
каква си къща правихме,
какво си вино тъкахме.
Ненчу се люто измами,
че стана Ненчо, отиде
у Грудини на гости.
Груда си Ненчу уведе
във техни изби дълбоки,
там си Ненчу упои,
упои, та го приспала.
Груда навънка излезе
и си Ненчу заключи
с девет ключа пиринчови.
Право при Кирчо отиде
и на Кирчо продума:
- Кирчо ле, селски ловджия,
защо сте вие ловджии,
за Търновските кокошки
и за меки мазни малини?
Да дойдеш, Кирчо, да видиш
у нашите изби дълбоки,
каква си лова улових -
девет годишен хайдутин
и три годишна войвода!
И там си Ненчу уловили,
уловили, та го убили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019