* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнала е Радка да яде,
да яде, да заговява
с нейната мъжка рожбичка.
Тъкмо си Радка легнала,
някой на порти похлопа,
като похлопа, извика:
- Стани ми, Радке, отвори,
цигара да си запаля
и друга да си направя.
Радка се от вътре обажда:
- Сега се порти не отварят,
ни в това време, ни в онова.
- Стани ми, Радке, отвори,
не бой се, Радке, чичова,
аз съм, Радке, чичо ти.
Мене ме прати татко ти,
че овце свършили кърмата,
на кучетата - хлебец им.
Че стана, Радка, че стана,
облякла дрехи войнишки,
нарами пушка бойлия,
запаса сабя френгия.
Като си Радка отвори,
двор се с хайдути напълни.
Чичо на Радка думаше:
- Кажи ми, Радке, обади ми,
къде е на татко ти златото,
златото, още среброто?
Радка си сабя изважда,
като на ляво замахна,
на всички глави отряза,
само чичо си оставила
и на чичо си думаше:
- Кажи ми, чичо, обади ми,
какво да те, чичо правя?
- Аз ще те, Радке, замоля -
едното ми око извади,
едната ми ръка отсечи,
да ходя, Радке, разправям,
че имаш сърце юнашко,
че брат ми юнак отхранил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019