* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Даймян чорбаджи,
да яде Даймян, да пие,
да пие, да заговява
със девет сина женени,
със девет снахи сведени,
със двайсе и пет унуки.
Всичките ядат и пият
и се весело веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не са весело весели.
Най си често навън излиза,
плахом вратата поглежда.
Даймян на Янка думаше:
- Янке мо, снаха най-малка,
защо не ядеш, не пиеш,
най често навън излизаш,
плахом вратата поглеждаш?
Янка Даймяну думаше:
- Банко льо, стари бобачко,
снощи за вода отидох
на студен бистър кладенец.
Там си Никола заварих,
Никола млада войвода.
Че ми Никола думаше:
- Янке мо, снаха Даймяну,
мож ли ми изда Даймянча,
Даймянча, Даймян чорбаджи?
Пък аз му рекох, бобачко:
- Не мога изда Даймяна,
имането му ще издам."
Дорде си Янка издума,
на портите са похлопа.
Янка си навън излезе
и на Николчо думаше:
- Вървете, заповядайте
в темни дълбоки зимници!
Че ги е Янка превела
през девет врати в десета
и ги й Янка заключила
с девет железни ключалки.
И си навънка излязла,
и си високо извика:
- Чувайте, мало й голямо,
голяма лова улових -
на крака върли хайдути!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019