* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тодоркината майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, къзъм Тодорке,
не ходи рано за вода
на Чакърови извори,
да н' те Чакъра залови -
не мож' се лесно отърва!
Тодорка мама си не слуша,
още по-рано подрани
на Чакърови извори,
рано за вода отиде,
че там Чакъра завари
със неговата дружина.
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, млада войводо,
назад си стъпи дружина,
бакраче да си напълня,
стомничка да си налея,
да не ме мама усети
и тетьо да н' се угади,
дето със теб хортувам.
Чакър си отстъпи дружина.
Тогаз Тодорка пристъпи,
бело бакраче напълни,
пъстра стомничка наляла.
Кат' се назад повърна,
отподир Чакър застигна.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, мома хубава,
голямо ли ви й селото,
има ли много богати,
кой ви е селски чорбаджи
и кой е селски кабакчи?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
питаш ме, Чакър, да кажа -
не ни й голямо селото,
нямаме много богати;
чичо и тетьо богати -
тетьо ми селски чорбаджи,
чичо ми селски кабакчи.
Вчера беглици сбираха,
парите, Чакър, у дома.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодорке, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си веще глупава?
Чича си като издаваш,
защо баща си изказваш?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
как да не издавам баща си,
баща си, още чича си -
на едно място кат' седят,
на мене женихли дохождат,
женихли и годежници,
кого ме дава баща ми,
чичо ми каил не става;
кого ме дава чичо ми,
баща ми каил не става.
Когото, Чакър, аз искам,
чичо и тетя не дават,
не дават, каил не стават -
не мога да се оженя!...
От туй ги, Чакър, издавам.
Чакъре, Чакър Неделчо,
таз вечер ела у дома,
на мене дрехи дон'сете,
дрехи, Чакъре, юнашки.
Във дрехи ще се облека,
селски беглици ще земнем,
и азе с вазе ще дойда.
И тъй се Чакър полъга
по женски думи, по сладки,
слънцето не е зайдело,
Чакър си веде дружина,
у Тодоркини я заведе,
на долна протка похлопа,
сама Тодорка излезе.
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, Чакър Неделчо,
чичо и тетьо, двамата
у чичови отидоха.
Хайде веди дружина
у наште понци дълбоки -
имаме вино червено,
дружина да си почерпим
и дрехи ще си облека,
селски беглици ще вземнем,
и азе със вас ще дойда.
Чакър си веде дружина
в Тодоркини понци дълбоки.
Като у понци влязоха,
Тодорка мома хубава
грабнала й бяла бакрача,
отиде вино да точи -
във една ръка бакрача,
във друга ръка отрова.
Нали ги Тодорка почерпи
по една чаша и по две,
само Чакъра потрети.
Цяла дружина заспала,
заспала, още мъртъва.
Тодорка понци затвори,
у чичови си отиде
и на чича си думаше:
- Упрягай, чичо, колата,
и тургай, чичо, ритлите -
мела съм, чичо, дворове,
смет съм сред двора намела,
да дойдеш да го изхвърлиш.
Чичо й упрегна колата,
във Тодоркини отиде.
Из двора води биволи,
няма боклуци никакви
и си Тодорка попита:
- Тодорке, чедо батюво,
де ти са, къзъм, боклуци?
Тодорка дума чичо си:
- Нъл виждаш, чичо, ще съмне,
на мен женихли ще дойдат,
боклуци у мази нанесох,
да не ги сварят женихли.
Чичо й тегли колата
до понците дълбоки.
Тодорка понци отвори -
няма боклуци никакви,
най Чакъровата дружина -
всичката лежи мъртъва.
Чичо й дума Тодорки:
- Как можа това да свършиш?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019