* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Ивано, мари, Иванке!
Научила се Ивана
скришом за вода да ходи,
скришом от майкя и татя,
по - скришом - от първо либе.
Стана Иванка, отиде
на хайдуцкано кладенче.
Там си Иванка завари
хайдути, що наред седяха,
печено агне ядяха,
руйно си вино пиеха.
Никой хи нищо не каза,
най-малкото хайдутче,
то на Ивана думаше:
- Ивано, мари Иванке!
Кой е във село зингинин,
зингинин и баш сайбия,
селскана хазна кой сбира,
селскана, сиромашкана?
- Хайдутче малко, глупаво,
Като ме питаш, да кажа -
чичо е в село зингинин,
селската хазна тай сбира.
В неделя сватба ще има,
чичо ще жени щерка си.
И ти ми ела, хайдутче!
Стана хайдутче, отиде.
Че го Ивана затвори
в чичови плевни широки,
че ги Ивана запали
от четирине краища.
Хайдутче хи се молеше:
- Ивано мари, Иванке,
я отвори ми, Иванке,
че съм едничко на майка!
- Хайдутче малко, глупаво,
'га си едничко на майка,
що си хайдутин търнало?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019