* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Дамян да яде,
да яде, още да пие
с негови девет сина,
девет сина, левенти
и девет снахи левентки.
Всичките ми ядат и пият
Яничка булка хубава
не яде, още не пие.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш?
Дали ти е вино кисело
или ти е гозба безсолна?
Янка на свекър продума.
- Свекре ле, стари бащице,
нито ми е вино кисело,
нито ми е гозба безсолна.
Снощи си, татко, отидох
на студен бистър кладенец.
Тамо си ази заварих
дор девет души хайдути
и десети - Стоян Байрактар.
Стоян ми тихо продума:
"Яничке, булке хубава,
кажи ми, Яничке, кажи
кои са в село богати,
парите да им вземеме,
главите да им отрежем?"
"Чичко и татко двамата,
те са у село богати!"
Стоян на Янка продума:
- Яничке, булке хубава,
ако чичко си издаде,
защо баща си изказваш?
- Чичко си ази изказвам,
защото ме насила ожени,
баща си ази изказвам,
че съм му снаха най-малка,
навсякъде мене ще кара,
всичката работа да явърша!
Стоян на Янка продума:
- Яничке, булке хубава,
довечера у вас ще дойдем,
къде ще ни, Яничке, скриеш,
мисията да си изпълним.
Яничка, булка хубава,
нали е умна, разумна,
вечерта късно излязла,
хайдути в изба завела,
черно им вино наточи
да пият, да се напият,
и на хайдути продума:
- Чекайте, хайдути, чекайте,
те ще в избата да слязат,
руйно ще вино наточат,
тук ще им главите отрежете.
Чакали хайдути, чакали,
тежка ги дремка налегна,
дълбоко са сън заспали.
Яничка, булка хубава,
със свекъра в изба влезнала,
на всички главите отреза,
Стоянова глава изнели
на двори, по сред двори,
глава хвъркала, хвъркала,
а търпавен й език говори:
- Яничке, булке хубава,
дълго се, любе, молехме,
много ме лесно излъга,
та ми главата продаде,
продаде, още отреза!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019