* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Снощи Тодорка замръкна
на студен бистър кладенец;
там си Чакърчо завари,
Чакър дружина водеше
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем.
Чакър на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
девет години станаха,
както в това село идвам,
все не смея да те попитам -
кой ви е болярин в селото?
Кой има пари най-много?
Тодорка дума на Чакърчо:
- Бате Чакърчо, бате,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа -
тате е болярин в това село,
тате и чичо двамата.
Тате има три низи,
пък чичо има четири.
Чакър на Тодорка продума:
- Тодорке, либе Тодорке,
като си толкова хубава,
защо си толкова глупава?
Добре каза за чичо си,
защо казваш и татко си?
Ние във вас ще дойдем,
татко ти ще убием
и наниза ще му вземем.
Тодорка дума на Чакърчо:
- Бате Чакърчо, бате ле,
не съм, бате, глупава,
най ме е яд на татко,
на татко и на чичо.
От девет села идваха,
идваха и ме искаха.
Дето ме тате даваше,
там чичо не ме даваше;
където ме чичо даваше,
там тате не ме даваше;
където ме даваха двамата,
аз пък там не исках да ида.
Но те моля, байно ле,
постой, почакай, Чакърчо,
да дойдат пости коледни,
да станат нощите големи.
Тогава вкъщи ще дойдеш
и татко ще убием;
парите ще му вземем
и аз с вас ще дойда,
с вас - в Стара планина!
Седял Чакърчо, чакал,
дошли пости коледни,
станали нощите големи.
Чакър дружина събрал
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем,
направо в Тодоркини отишъл
и на техните врати потропал.
Тодорка навън излязла,
като Чакърчо видяла,
тя на Чакърчо думаше:
- Бате Чакърчо, бате ле,
ще те молба помоля,
дано ме послушаш;
остави вънка дружината,
а пък ти влез вътре
да хапнем, още да пийнем,
да не е мъчно за баща ми -
една дъщеря има
и тя да го убие.
Чакър вътре влязъл,
хапнали, още пийнали;
Тодорка дума на Чакърчо:
- Дай ми, бате, пушката,
пушката, още сабята,
да видим, като в Балкан ще ходя,
мога ли да водя дружина!
Чакър Тодорка послуша,
даде й пушката, сабята.
Тодорка навън излезе,
право на вратите отиде,
един по един юнаци пущаше
и им главите режеше.
Когато се вътре прибра,
тя на Чакърчо думаше:
- Излез, бате, да видиш:
малко съм жътва жънала,
малко съм снопи вързала.
Чакър навънка излязъл.
Щом видял своята дружина,
той на Тодорака продума:
- Тодорке, либе Тодорке,
подарък да ти й дружината,
само главата ми остави;
докато ми думи продума,
Тодорка главата му търкулна.
Докато петлите два пъти пели,
всички кърви измила,
всички юнаци погребала.
По двора ходи и пее,
на бяла хурка наприда;
горда си глава вдигнала
и на баща си продумва:
- Я излез, татко, да видиш, -
какво е Тодорка направи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019