* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Калесал ми е кум Богдан
дор девет млади кумици,
да ги на прошка прощава.
Та що им беше прошката -
по едно тасче сребърно
и в всяко тасче алтънче,
алтънче фъндъклиено.
Всичките ядат и пият,
една ми млада кумица,
кумица, кум Богданица,
не яде, холан, не пие
и често навън излягва,
и на кум Богдан думаше:
- Куме Богдане, Богдане!
Като ядете, пиете,
та пада ли ви на сърце?
Мене на сърце не пада;
я излез, куме, навънка,
двора е пълен с хайдути.
Кум Богдан дума кумице:
- Кумице, кум Богданице!
Да моеш да ги излъжеш,
да ги във къщи уведеш!
Кумица, кум Боданица,
взела е гърне зелено,
наточи вино червено,
срещу турците излезе:
- Гелинис мусаферлери,
буюрунус бизде ичери,
бу гедже йелим ичелим.
И ги е в къщи увела,
увела да ги гощава.
Кум Богдан дума кумице:
- Кумице, кум Богданице,
по-малко тургай виното,
по-много тургай татула,
да ги, кумице, упоиш,
доде сеймени довтасат,
сеймени, бюлюкбашии,
та да ги живи заловят,
да ги при царя заведат.
Кумица, кум Богданица,
по-малко туря виното,
по-много туря татула,
че си хайдути упои,
доде сеймени довтасат,
сеймени, бюлюкбашии.
Живи ги всички хванали,
че при царя ги завели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019