* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян чорбаджи,
да яде Дамян, да пие
с негови девет ми сина,
със негови девет снашици.
Че яде Дамян, че пие.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
тя ни яде Янка, ни пие.
Дамян ми, Дамян чорбаджи,
той си, бре, снахо попита:
- Снахо льо, снахо най-малка,
всичките ядат и пият,
защо не ядеш и пиеш?...
Дали ти й вино кисело,
или ти гозби безсолни?
Янка си свекрум думаше:
- Свекре ле, Дамян чорбаджи,
нали ме питаш, ще кажа -
нито ми й вино кисело,
нито ми й гозба безсолна.
Снощи си ази отидох
на хайдушкото кладенче,
там си хайдути заварих -
червено вино пиеха,
печено агне ядяха,
един си други думаха:
- Айдити, джанъм, да идем,
у Дамян, Дамян чорбаджи,
да си Дамяна уловим,
да вземем пари безбройни
и да му още отвземем
от девет булки алтъни,
и да му още отвземем
най-малка снаха Янчица!
Затуй съм грежна, кахърна...
Дамян си Янка думаше:
- Не бой се, Янке, не бой се!
Още си твачка издума,
кога навънка излейна -
двора е пълен с хайдути.
Дамян ми, Дамян чорбаджи,
отвзема сабя френгия
и си на двори излейна,
че си ги, холан, положи
като на нива снопите,
като на чакъм ръкойки!...
Па се назаде повърна,
па яде Дамян, па пие
със негови девет ми сина,
със негови девет снашици...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019