* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Станал я Банко да яде
да яде Банко, да пий
с негови девет синове,
с негови осем снашици,
с негови седем юнука.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха Яничица -
тя нито яде, ни пий,
само хми диван стоеше.
Банко на Янка думаше:
- Снахо льо, Янке, най-малка,
що ни ми ядеш, ни пиеш?
Гозбити ли ни бендисваш?
Янка си свекрум думаше:
- Тейну льо, стари свекре ле,
гозбити, свекре, харесвам,
мухабет, свекре, бендисвам.
Я излез, свекре, на вънка:
дори са пълни с татари,
татари, черни арапи.
Янка си твачка издума,
татари ф къща вляйнали,
право при Банко отишли,
отишли и го хванали,
хванали и го питали,
питали още мъчили:
- Казвай си, Банко, златото,
златото, Банко, среброто!
Банку татари думаше:
- Татари, черни арапи,
моято злато, татари,
дор девет сина хубави,
моето сребро, татари,
дор девет снахи хубави.
Татари Банко мъчиха,
мъчиха и го питаха.
Банко си нищо ни дума,
та му глава юдзели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019