* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян, Дамяне,
да яде Дамян, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снашици,
с негови дребни унуки.
Всички ядат и пият,
Еленка, булка най-малка,
не яде Еленка, не пие.
Дамян Еленки думаше:
- Еленке, булка най-малка,
най-малка, ала най-хитра,
защо, Еленке, ни ядеш,
ни ядеш, Еленке, ни пиеш?
Дали не ти е ястье угодно,
ястьето, холан, питьето?
- Ала си, тейне, не знаеш,
зла съм си дума зачула,
зла дума като зла чума,
хората, като приказват,
жените по пътищата,
мъжето по дюкяните,
булките по беленките,
момите по седенките,
че ти се турци заканят,
тейно ле, да те уловят,
уловят, да те затрият,
че стоката ти ще вземат.
Дамян Еленки пак дума:
- Еленке, булка най-малка,
най-малка, ала най-хитра,
не бой се, Еленке, не бой се.
Доде си Дамян издума,
турци на порти похлопаха,
похлопаха и завикаха:
- Де да е Дамян, да излезе,
да излезе, да ни посрещне!
Еленка, булка най-млада,
черни си дрехи облече,
черна забрадка забради,
взела е жито и свещи,
че си при турци отиде,
турците да си посрещне.
Жално си милно плачеше
и на турци думаше:
- Вземете жито, вземете,
за Дамянова душица.
Турци се един друг погледнаха
и се назад повърнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019