* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се е Тодорка,
все вечер късно за вода
от Чакъровото кладенче.
Снощна ми вечер отишла,
че там намери, завари
Чакър ми, млада войвода,
с неговата вярна дружина.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Кой ви е в селото най-богат,
най-богат, Тодорке, имотен?
Тодорка Чакър думаше:
- Чакъре, ти баш войводо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не излъжа.
Чичо е в село най-богат,
най-богат, Чакъре, и имотен,
ама е тате дваж богат,
че има, Чакъре, в соманлък
тулум от мечка с пари.
Чакър дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
хайде дружина със мене,
да ни Тодорка заведе
в бащиния си соманлък,
да ни тулума покаже.
Води ги Тодорка, заведе,
като с в соманлък, бре, влезли,
Тодорка навън излязла
и си соманлък заключи,
заключи и го запали,
и се изясно провикна:
- Слушайте, братя селяни,
както горят мишки и паткани,
тъй горят и наште душмани
за една лъжа голяма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019