* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян да яде,
да яде, още да пие
с негови девет синове,
с негови девет снахици.
Всичките ядат и пият,
Янчица, снаха най-малка,
не яде Янка, не пие.
Дамян Янчице думаше:
- Янчице, снахо най-малка,
не ядеш, снахо, не пиеш.
Дали ти е агне безсолно
или ти е вино кисело?
Янка Дамяне думаше:
- Тейно ле, стари тейно ле,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя.
Снощи за вода аз ходих
на хайдушкото кладенче.
Там си хайдути заварих,
тежко имане делиха,
на мен камарка отделиха,
да кажа, тейно, да кажа,
да кажа твоето имане.
Додето Янка издума
двор се с хайдути напълни.
Янка Дамяне думаше:
- Я се на умрял престори,
с платно ще те покрия.
Дамян се на умрял престорил,
Янка го с платно покрила,
с черна се кърпа забрадила
и на двора излязла,
и на хайдути думала:
- Снощи е Дамян починал.
Елате да похапнете,
за Дамяново прощене.
Хайдути вътре влязоха
да хапнат, още да пийнат.
Янка хайдути думаше:
- Я ми подайте пушките,
аз съм жена бременна,
да не би да се уплаша.
Те й подали пушките,
пушките, още сабите.
Всичките Янка прибрала,
една си сабя остави.
Всички хайдути изклала
и купен направила,
и при Дамян отиде,
и на Дамян думаше:
- Я стани, свекъре, да видиш,
каква съм жътва жънала,
какви съм снопи вързала,
каква съм кладня изклала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019