* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Радка е сън сънувала,
че й се хлопа вратата.
Радка се от сън събуди,
пак й се хлопа вратата.
Радка отвътре питаше
- Че кой ми хлопа вратата,
не в туй време, не в онуй?
Чичо й Радка думаше:
- Радке ле, дете братово,
отвори, Радке, вратата,
ази съм, Радке, чичо ти -
чичо ти, чичо Драгия.
Баща ти ме, Радке, изпрати,
ти да му, Радке, закупиш,
закупиш, още изпратиш,
петдесе чифта цървули,
петдесе чифта навуща,
петдесе чифта ремъци,
на тънки пушки кремъци!
Радка чичо си думаше:
- Да не е, чичо, измама?
Чичо й Радка думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се!
Че си вратата отвори -
двора се с турци напълни.
Най-напред върви чичо й,
и той на Радка думаше:
- Я казвай, Радке, я казвай,
къде са, Радке, парите,
парите на баща ти?!
Радка е умна, разумна,
и тя на чичо си казала:
- Парите, чичо, на тате,
те са в изби дълбоки,
под голяма бъчва.
Всички в изби влязоха,
Радка в къщи влезнала,
облече дрехи юнашки,
вземала сабя фенгия,
че си вратата заключи
и на прозорец застана.
Който си глава покаже -
Радка му глава режеше.
Най-подир останал чичо й,
Радка чичо си думаше:
- Кажи ми, чичо, кажи ми,
какво да сторя, направя,
глава ли да ти отрежа
или жив да те оставя?
Чичо й Радка думаше:
- Не ми главата отрязвай,
едно ми око извади,
една ми ръка отрежи -
да ходя и да разправям
за твойто сърце юнашко,
за твойта храброст голяма!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019