|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Седнал ми й Манол да яде,
да яде, още да пие,
с негови девет снашици.
Всички ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
що не ядеш, Янке, що не пиеш,
дали ти й вино горчиво,
или ти й агне безсолно?
Янка на свекър думаше:
- Нито ми й агне безсолно,
нито ми й вино горчиво.
Снощи съм ази ходила
на Гургулови кладенци,
там си ази заварих
Гургулува чета голяма.
Че те си дялба делиха,
за всеки дялба имаше,
само за един не стигаше.
Те ме мене хванаха,
хванаха и разпитваха,
кой у селото най-богат,
най-богат, селски чорбаджи.
Чудех се, свекре, маех се,
как да, свекре, открия.
Най-подир, свекре, аз казах,
че ний сме в село най-богати,
най-богати, селски чорбаджи.
Те ми, свекре, казаха -
таз вечер у дома
на гости ще дойдат.
Чудя се, свекре, мая се,
как ще си гости посрещна?
Докато си Янка издума,
двора се с гости напълни.
А, че ги Янка покани,
покани да ги гощава.
Яли са, още пили са,
всичките са се напили.
Янка ги един по един,
по един в мазето завежда
и им главите одрязва.
До един ги Янка изклала.
Сама си Янка у съвета отива
и там им всичко разказва.
Горица, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|