* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Славей ли пее, агне ли блее,
глас ми се чува в горната махала.
Нито славей пее, нито агне блее,
но най са ми били върли хайдути.
Те си мъчили хубава Дойна:
- Я кажи, кажи, хубава Дойне,
на свекър си тежко имане.
- Какво да ви кажа, върли хайдути,
скоро съм дошла, та нищо не зная.
Свекър ми има златна копраля,
свекърва ми има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретено.
Хитра е била хубава Дойна,
че ги подвела в изби дълбоки,
че ги почерпи с върла ракия,
в ракия турила черна отрова,
та изтровила върли хайдути.
Та си излязла вънка на двора
и си Дойна тя извикала:
- Варан ми гьолен, вий комшуларе,
я си изтрових върли хайдути.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019