* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Величка и Никола двамата
останали деца сираци
с майка без баща сираци.
Чуди се мама, мая се
как да си децата изгледа,
че ги телчарчета пазари,
селските телци да пасат.
Пасли ги колко пасли,
пасли ги ден до пладне,
до Дафинова гора зелена.
Върли хайдути минали,
Никола със тях вземали,
да им пътища показва.
Величка телците пасла
От пладне до икиндия,
че си телците пуснала
и тя след тях в село отишла,
във село още вкъщи.
Тя на майка си думаше:
- Мамо, мамичко мила,
кога телците пасахме
до Дафинова гора зелена,
върли хайдути минаха,
бате Никола вземаха,
пътища да им показва.
Три пъти майка гора обърна,
майка Никола да търси,
но нийде Никола нямаше.
Расна Величка, порасла,
хубава мома станала.
Нечова сина Стояна,
той за Величка проводи,
искали я и им я дали,
защото били много богати.
Като се Величка ожени,
девет снахи имали,
Величка била най-малка.
Тогаз е хабер пристигнал
от Никола баш хайдутина
до Ненчо богаташина,
че ще му дойдат на гости
до седемдесет души хайдути.
Да им приготви, наготви
дор девет фурни хлябове,
дор девет крави ялови,
дор девет бъчви със вино.
Ненчо по двори ходеше,
дребни ми сълзи ронеше.
Като го видяла Величка,
тя на тейко си думаше:
- Тейко ле, стари свекре ле,
защо по двори ти ходиш
и дребни сълзи ти рониш?
Дали ти, тейко, дотегна,
девет снахи да наглеждаш?
Ненчо Велички думаше:
- Величке ле, снахо най-малка,
най-малка, още най-умна,
като ме питаш, ще ти кажа.
Снощи си хабер получих
от Никола баш хайдутина,
че ще ми дойдат на гости
седемдесет души хайдути.
Да им приготвя заръчал,
дор девет пещи хлябове,
дор девет крави ялови,
дор девет бъчви с вино.
Всичко ще да приготвя,
но кажи ми, кажи, Величке,
кой ще ми гости посреща?
Величка снаха най-малка,
тя на тейко си думаше:
- Не бой се, не бой, свекре ле,
аз ще ти гости посрещна,
посрещна, още изпратя.
Докат си дума издумат,
ето Никола пристигнал.
Величка гости посреща,
ред по ред ги Величка канеше
и на бате си думаше:
- Я мини, мини, бате Никола.
Като хайдути минали,
почна Величка да черпи,
със стъклени чаши черпила.
Никола чашата не взема,
с такваз чаша не ще да пие,
със златна чаша иска да пие.
Величка дума бате си:
- Я вземи, вземи, бате Никола,
нямаме чаши сребърни,
сребърни чаши ил златни.
Всичка се дружина спогледна -
отде му знае името?
Тогаз Никола попитал:
- Величке, булке хубава,
отде ми знаеш името?
Величка, бате си думаше:
- Знаеш ли, бате, помниш ли,
кога телците пасахме
до дафинова гора зелена.
Оттам минаха хайдути
и тебе, братко, вземаха?
Никола се тогаз Величка прегърна
и на дружина думаше:
- Тази е моята сестра Величка.
Всички са шепа хвърлили,
кой колкото имал - давал й.
Никола в калпака злато дал
и на дружина пак казал:
- Тази е мойта сестра Величка,
сестра на Никола войвода!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019