* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодорка
все вечер късно за вода
на хайдушкото кладенче,
на хайдушкото изворче.
И този вечер отиде,
там си завари, намери
дур три байраци хайдушки -
първийо беше Караджа,
вторийо беше Аладжа,
треийо Чакър войвода.
Чакъру, Чакър войвода,
Чакъру дума Тодорки:
- Тодорке, мома хубава,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
кой ви във село зингинин,
зингинин, зингин гяурин?
Тодорка Чакър думаше:
- Чакуру, Чакър войвода,
във село й тетьо зингинин,
тетьо и чичо двамата.
Бре иди, холан, Чакъро,
бре хайде, холан, със мене,
във наште нови плевници!...
Тейно за плява ще дойде,
вие си тейно хванете,
хванете, холан, мъчете;
и чичо, холан, ще дойде,
ще дойде да го отърве,
вие си чичо хванете!
Чакъру, Чакър войвода,
той си Тодорка послуша,
че със Тодорка тръгнаха
у техни нови плевници...
Чакъру, Чакър войвода,
като си в плевник увлезе,
Тодорка врати затвори,
че си във къщи отиде;
не каза, джанъм, Тодорка
на незину старийо баща,
най си удвзела кибриту,
че отиде, джанъм, тодорка,
та си плевника запали...
Викнал е Чакър да плаче:
- Тодорке, моме хубава,
Тодорке, сестра да ни си,
ела ни врата отвори!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019