|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Ненчо на дюкян седеше,
червено вино пиеше
и бяла люта ракия.
Груда из пътя вървеше,
Ненчо Груди си думаше:
- Грудо льо, бяла попадийо,
познаваш ли ме, Грудо льо,
дето съм Ненчо войвода?
- Де да те, Ненчо, позная?
Тука го кажат механа -
всякакви хора дойдат,
червено вино да пият
и бяла люта ракия.
Ти ела, Ненчо, ти ела
в нашите изби дълбоки,
да ядем и си попием
и да се, Ненчо, веселим!
Че стана Ненчо, отиде
в Грудини изби дълбоки.
Груда навън си излезе,
затвори изби дълбоки
и се Груда провикна:
- Суло льо, Сулуш ефенди,
за туй ли ми си забитин -
за българските кокошки,
за българските баници, -
кат не мож Ненча да хванеш,
да хванеш, да го уловиш?
Ази си Ненча улових
във наште изби дълбоки!
Енево, Новопазарско (СбНУ 42/1936, № 19 - "Булка улавя хайдутина");
според инф. песента е запомнена в с. Конак, Османпазарско, дн. Конак, Поповско;
трансформирана; контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|