* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снахици.
Синките ядат и пият
и се веселба веселят;
най-малка снаха, Янчица,
ни яде Янка, ни пие,
ни се веселба весели,
често нанавън излягва,
на кучетата подсвирва...
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
синките ядат и пият
и се веселба веселят,
сал ти ни ядеш, ни пиеш,
често нанавън излягваш,
на кучетата подсвирваш?
Янка Димани думаше:
- Димане, свекре Димане,
нали ме питаш, да кажа, -
по-скоро яжте и пийте!
Снощи за вода отидох
на Алтън-бунар кладенец;
таман си стомни наливах,
че си очите подигнах,
че си нагоре погледнах, -
от планината слягваха
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
със седем бели байрака,
на кладенеца дойдоха,
че ме за тебе питаха:
"Де стои Диман чорбаджи,
де стои, де му й къщата?"
Пък аз му рекох, свекре ле:
"Не го знам, не го познавам!"
По-скоро, свекре, вечеряй,
че стани, свекре, че иди
през мала врата в градинка,
под бял, под червен трендафил
със твойте девет синове
и осем снахи по-стари;
ази сама ще остана, -
юнаци да си посрещна!
Че стана Янка, раздигна,
отключи пъстри сандъци,
черна си руба извади,
че се хубаво премени, -
забради черни забради,
че нави сини навуща
и обу Янка цървули,
подпретна бели ръкави,
замеси тесто кисело,
подпали фурна гореща,
заклала й девет овена.
Таман хляба си ще мята,
челяк на порти похлопа,
като похлопа, повика:
- Тук ли си, Диман чорбаджи?
Янка отиде, отвори, -
тъмен се двора напълни
със седемдесе юнака,
със седемдесе и седем.
Че си на Янка думаха:
- Янке ле, булке хубава,
къде е Диман чорбаджи?
Янка юнаци думаше::
- Черна се чума сякнала,
че си синките измори -
измори девет синове
и осем снахи етърви;
кой двайсе, кой четирисе,
Димана цяла година!
Как са зачули таз дума,
всеки й дава по кривач,
по кривач жълти жълтици,
пък хазнатар - две шепи.
Че си ги Янка покани
в Диманово изби дълбоко,
че им трапеза положи
девет овена печени,
червено вино вадеше
и на юнаци думаше:
- Яжте, юнаци, и пийте
за Диманово прощене!
Наяли са се, напили,
Янка нанавън излезе,
че си вратата зарези,
че се изясно провикна:
- Ела си, свекре Димане,
ела си, свекре, да видиш
каква си лова улових
в твоите тъмни зимници!
Че дойде Диман чорбаджи
с негови девет синове,
че си дружина хванаха,
главите им изскъсаха,
че ги на коли набиха!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019