* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Остана Янка сираче,
без майка Янка, без баща.
Нямала нигде никого,
сал един чичо Драгия
и той и беше настойник
на найно имане безкрайно,
на нейни пари безбройни.
Слънцето трепти да зайде,
Янка се вкъщи прибира,
прибира, врати заключи,
легнала, сладко заспала.
Кога по средом нощеве,
чичо й Драгия вика:
- Янке ле, мари, чичова,
отвори ми врати да взема,
солило, още кърмило,
овците да си накърмя!
Стана Янка, отвори.
Какво, бре, Янка да види -
двора се с хайдути напълни.
Чичо й дума, продума:
- Бързо столове нареди!
Всичките редом седнаха,
чичо Драгия не сяда,
той на Янка думаше:
- Янке ле, мари, чичова,
ти иди, Янке, в стаята,
откючи златно чекмедже,
донеси пари безбройни!
Стана ми Янка, отиде,
не донесе пари безбройни,
най се Янка облече
в дрехи Янка, юнашки,
че взела пушка бойлия
и още сабя френгия,
че се размахна наляво, надясно,
та ги всички налога,
само чича си остави,
и на чичо си думаше:
- Дали да ти глава отрежа
или ти ръце отсека?!
Та че му главата отсече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019