* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се е Тодора,
лимбирим, бяла Тодоро,
все вечер късно за вода.
Една ми вечер отишла
на студен бистър кладенец,
там си намери, завари,
дор седемдесет юнаци,
със седемдесет байрака.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Като Тодора видяха,
печено агне хвърлиха,
червено вино плиснаха
и на Тодорка думаха:
- Голямо ли ви е селото,
има ли много боляри,
върви ли вода през него?
Тодорка дума юнаци:
- Не ми е голямо селото,
немаме много боляри -
тате и чичо двамата,
вчера имане делиха,
бялото с кринче мериха,
жълтото с оки теглиха...
Хайдете да ви заведа,
в нашто хладно мазане!
Юнаци слушат Тодорка.
Кат ги Тодорка заключи,
излязла вънка на двора
и се виком провикна:
- Елате, хора, селяни, -
какъв съм лов уловила!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019