* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Драгия Радо думаше:
- Радо льо, мила чичова,
излез ми порти отвори,
че ме баща ти проводил
за сиво стадо кърмило
и за пустата мленина.
Рада Драгия думаше:
- Чичко льо, чичко Драгия,
страх ме е, чичо, страх ме е,
страх ме е да не ме изложиш.
Драгия Радо думаше:
- Не бой се, Радо, не бой се,
дорде е чичо ти при тебе.
Рада си порти отвари,
пълен се двора напълни
със отбор момци юнаци.
Драгия Радо думаше:
- Радо льо мила, чичова,
я казвай, Радо, я казвай,
бащино тежко имане.
Рада бе ги повела,
и ги в мазата въвела.
Веднъж е Рада кипнала,
кипнала и им казала,
бащино тежко имане.
Дръпнала и завързала ги,
и се ясно провикна:
- Елате, хора селяни,
каква си лова улових.
По един ги Рада водеше
и им главите сечеше.
На всички глави отразяла,
най-подир остана чичо й,
чичо й, чичо Драгия.
Драгия Раду думаше:
- Недей ми ряза глава,
че ми е младо булчето
и са ми дребни децата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019