* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Рано ми рани Тодорка
на студен бистър кладенец,
там си Тодорка завари
Чакър и негова дружина:
печено агне ядяха,
вино червено пиеха.
Като Тодорка видяха,
печено агне хвърлиха,
вино червено плиснаха.
Чакър Тодорка улавя
и си я пита, разпитва:
- Тодорке, млада, хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
защо изказа чича си,
чича си още баща си?
Тодорка дума Чакъру:
- Аз съм, Чакъре, сърдита
на чича, още на татка,
много ме момчета искаха,
дето ме чичо даваше,
там ме татко не даваше.
Ела, Чакъре, довечера,
като се света прибира,
като си света заспива,
с твойта верна дружина
аз ще ти порти отворя.
Тодорка на двори ходеше
остра си сабя точеше
нови планове кроеше.
Чакър на порти похлопа,
похлопа още повика:
- Я излез, Тодорке, отвори!
Тодорка порти отваря
всички до един изклала
и при баща си отива
и на баща си думаше:
- Я ела, татко, да видиш
каква съм жътва жънала,
какви снопове вързала -
Чакър с негова дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019