* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снахици.
Всички ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
ни яде снаха, ни пие.
Диман на снаха думаше:
- Снахо ле, снахо, Янчице,
що не ядеш, не пиеш?
Да не си нещо болнава,
или си нещо сърдита?
Янка на Диман думаше:
- Свекре ле, свекре, Димане,
нито съм, свекре, болнава,
нито съм, свекре, сърдита.
Аз днеска като отидох
за бистра студена водица
на хайдушкото кладенче,
като си вода наливах,
кога нагоре погледнах,
сама на място замръзнах -
пред мене стои баш хайдутин
със седемдесет хайдути.
И той ми, свекре продума:
"Янке ле, булка хубава,
ако си жалиш живота,
ти на мен да обадиш
кой най-богат в селото
да дойдем да го оберем."
И аз му, свекре, аз рекох:
"Ярми, баш хайдутино,
като ме питаш, разпитваш
кой е най-богат в селото -
тате и чичо двамата."
Че той ми, свекре, продума:
"Янке ле, булка хубава,
много си ми хубава,
ала си много глупава.
Добре изказа чича си,
защо изказа свекра си?"
Че аз му, свекре, отговорих:
"Как да не изкажа свекра си?!
Мене ми, холан, дотегна
де къде се работа зададе,
коя на нея ще пратят,
на нея мене ще пратят.
Кога се празник зададе,
всички в черкова отиват,
кого във къщи ще оставят -
пак най-малката снашица!"
Че той ми свекре отговори:
- Янке ле, булка хубава,
таз вечер у вас ще дойдем,
всичките наред да изколим,
тебе за мен ще вземем
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарит."
Доде си Яна издума,
кучето лошо лавнало.
Янка свекра си думаше:
- Сбогом, свекре, прощавай,
аз си навънка излязвам
да си гостите посрещна.
Като си навън излезе,
като си порти отвори,
двора се пълен напълни
със турци и със хайдути.
Яна Яръми думаше:
- Яръми, баш хайдутино,
таз вечер гости имаме,
девет си булки прощаваме,
я да ви, холан, заведа
в нашите изби дълбоки,
доде си гости отидат.
Ах, че ги в изби уведе,
в техните изби дълбоки.
Наточи вино червено
упойка във виното турнала
па си хайдути упои.
Всички до един заспали
само Яръми остана.
Той на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
мен ми се дрямка додряма,
ще легна да поспя.
като си гости отидат,
ти да ме мене събудиш,
всичките до един да изколим,
тебе за булка да взема,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарит.
Че легна той и заспа.
Янчица, булка хубава,
тя си избите заключи,
че си във къщи отиде
и на свекра си думаше:
- Свекре ле, стар, свекре ле,
и твои девет синове,
я да си, холан, дойдете
в нашите изби дълбоки
жълто ми жито женете.
Ах, че са всички станали,
кой брадва, кой търнокоп хванали
в техните изби дълбоки
всички хайдути изклаха,
че си Яръми вързаха
и го на двора изкараха.
Диман Яръми думаше:
- Яръми, баш хайдутино,
я да ти, Яръми, покажа
как се коли Диман чорбаджи,
и как се спи с негова снаха,
с негова снаха Янчица
на дебелите дюшеци.
Че извади Диман чорбаджи,
че му главата отряза.
Главата по двор се търкаля,
език във устата говори:
- Янчице ле, булка хубава,
че ка ме хитро излъга
та ми изклахте дружина
и мойта глава вземахте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019