* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Диман, Димане,
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снахци,
всичките ядат и пият
и се веселба веселят.
Най-малка снаха, Яница,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели,
никой си Янка не видя,
че я видя стар свекър.
Той си на Янка думаше:
- Янчице, снахо най-малка,
защо ни ядеш, ни пиеш?
Дали ти са хлябове безсолни
или гозби безводни?
Янка свекър си думаше:
- Снощи си, свекре, отидох
на хайдушкото кладенче
студена вода да взема.
Като се наведох, изправих
до мен стои млад турчин
и ме хитро попита:
"Кой е в селото най-богат?"
А аз му казах:
"Тате и чичо, двамата,
ама тате е по-богат."
А тогаз ми каза турчина:
"Янчице, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Добре изказа чича си,
защо изказа свекъра?"
А аз му казах, свекре льо,
че аз съм снаха най-малка.
На мене ми дотегна
на всичките да слугувам,
слугувам и аргатувам.
"Довечера късно да дойдеш,
аз ще ти тихо отворя,
кога се всички напият,
аз ще те тебе изведа,
главите да им отрежем,
парите да им вземем,
с тебе да си избягам."
Че се турчин полъгал,
вечерта късно отишъл,
че са го хванали
девет левента синове.
Турчин на Янка думаше:
- Как бе, хитра гяурко,
да ме тъй хитро измамиш,
живота да ми вземете,
главата да ми отрежете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019