* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян, Дамяне,
да яде Дамян, да пие
с негови девет ми сина,
с негови девет ми снахи
всичките ядат и пият,
най-малка сняха Янчица -
ни пое, нито си яде.
Свекър й вели-говори:
- Снахо ле, снахо Янчице,
всичките пият и ядат,
тизека нито си ядеш,
ни ядеш снахо, ни пиеш -
дали е агне безсолно,
или ти вино гручиво?
Янчица вели-говори:
- Тате ле, мило татенце,
нито ми й агне безсолно
нито ми й вино гручиво -
азека ойдох на вода,
тамо си, тате, намерих
комити, млади айлуци
за тебе, тате, питаха -
дека е Дамян болярин?
Азе те, тате, издадох -
на мене свекър Дамяна!
Бързо си вода я налих,
бързо си, тате, сбирайте,
бързо се, тате, разнойте,
ка дойдат, тате, хайдуци,
хайдуци млади комити.
Додека Янка изрече,
дойдоха, море, комити.
Нали е Янка разумна,
направи Йован мъртвец,
излезна вонка на двори,
заплака Янка, затъжи...
Хайдути велят, говорят:
- Янко ле, млада невесто,
защо си, Янко, плачеше?
- Хайдуци, млади комити,
тука си бий черна чума,
що замръкне, не осъмне,
що осъмне, не замръкне!
Янка им вели-говори:
- Хайдуци, млади комити,
остайте кой двеста, кой триста
и сам войвода петстотин
да не крейна по вас черна чума!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019