* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
с негови девет синове
и девет снахи доведени,
и девет рожби момчени.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха
и се весело веселяха.
Снаха Янчица, най-малката,
ни яде Янка, ни пие,
нито се весело весели.
Никой си Янка не съгледа,
най я съгледа Диман,
Диман чорбаджи.
Той си на Янка думаше:
- Защо ми, Янке, не ядеш,
не пиеш и весело не са веселиш?
Янка Димане думаше:
- Свекре, Димане чорбаджи,
снощи за вода отидох
на Чакърови кладенци.
Там си Чакъра заварих
със седемдесет юнака
и със седем бели байрака.
И той се, свекре, канеше
довечера у дома да дойдат,
тебе жив да хванат,
да хванат, да те убият.
Дръвници да си разхвърлят,
тежко имане да вземат,
тежко имане - жълти жълтици.
Кат зачу Диман тез думи,
той си на синове думаше:
- Синове, мили левенти,
аз ще си у мазата отида,
между избите ще се скрия.
Кога си дружина пристигне,
вий си дружина поканете,
всинца с един език продумайте -
да седнат на трапеза,
да си хапнат и сръбнат,
и "Бог да прости" да кажат,
че днес е погребението
на Димана чорбаджи.
Дружина седнала и хапнала,
кога си станали,
дръвници разпилели,
тежко имане вдигнали
и са навън излегли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019