* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица, -
не яде Янка, ни пие,
нито се Янка весели.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
не ядеш, Янке, ни пиеш,
нито се, Янке, веселиш.
Дали ти хляба тричени,
дали ти гозби безсолни
или ти вино кисело?
Янка на свекър думаше:
- Свекре ле, стара старийо,
като ме питаш, ще ти кажа,
правичко ще ти обадя,
без да те, свекре, излъжа.
Снощи съм за вода ходила,
долу, на долни кладенци,
тамо си, свекре, заварих
Чакър ми, Чакър войвода
със седемдесет юнака.
Чакър на мене продума:
"Янчице, булка хубава,
ако си жалиш живото,
каквото те питам да кажеш,
без да ме, Янке, излъжеш.
Кой е в селото чорбаджия,
кой е в селото най-богат?"
Ази му, свекре, продумах:
"Тате и чичо двамата."
Чакър на мене продума:
"Довечер у вази ще дойдем,
всички до един ще заколим,
тебе за мене ще взема..."
Сега е, свекре, полунощ;
аз ще на двори изляза,
гостите да си посрещна.
Янка на двори излиза -
двора е пълен с хайдути.
Янка хайдути думаше:
- Гуляя не е привършил,
вървете всички след мене,
ще влезем в мази дълбоки;
кога се гуляй привърши -
аз ще ви тогаз повикам.
Янка ги в мази въведе,
всичките по ред почерпи,
във вино упойка сложила,
кой кат пие - заспива.
Най-подир Чакър остава,
той на Янка думаше:
- Мене се дрямка додряма,
ще легна малко да дремна,
кога се гуляй привърши,
ти ела, Янке, викай ни!
Янка от мази излиза
и на свекъра думаше:
- Свекре ле, стара старийо,
и вие девет девери,
всички след мене тръгнете,
голяма жътва пожънах,
снопите да си извържем...
Като в мазата влезнали -
всичките до един изклали.
Само ми Чакър остана,
Чакър Дамяне думаше:
- Двете ми ръце отрежи,
двете ми очи извади,
само ми душа остави,
да ходя и да разправям
за твойта снаха юнашка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019