* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с негови девет синове
и девет млади снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели.
Не я съгледа бар един,
най я съгледа свекър й,
свекър й, Диман чорбаджи,
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снаха най-малка,
защо не ядеш, не пиеш,
не се веселба веселиш,
хляба ли не ми харесваш,
дали ми хляба ръженик,
или ми вино кисело?
Янка на Диман думаше:
- Свекре ле, свекре Димане,
вечеряй, свекре, че бягай
из големите бахчии,
из зелените бобове!
Ази си снощи отидох
на студен бистър кладенец,
там си намерих, заварих
до седемдесет юнака
и те на мене думаха:
"Къде е, Янке, свекър ти,
свекър ти, Диман чорбаджи?"
Ази им нищо не казах!
Облякла черна носия
и те на железни врата похлопаха.
И тя ги посрещнала
и ги във маза заведе:
- Елате да ядете, да пиете
за Диманово прощене,
че съм струване струвала,
кому третини, шестини,
на Димана деветини.
Наточи вино червено
и върла бистра ракия.
Като всичките влягоха,
и Янка, булка хубава,
не беше много хубава,
ала бе много разумна,
затвори порти железни
и им куфари удари,
и си се виком провикна:
- Я ела, Диман чорбаджи,
да видиш, Диман чорбаджи,
каква си лова улових!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019