* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Васил да яде
с негови девет синове,
с негови девет снашици.
Всичките ядат и пият,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
най си по двори ходеше.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, мила снашице,
що не ядеш и не пиеш,
а си по двори ти ходиш?
- Тейно льо, стари свекърьо,
като ме питаш, да кажа.
Снощи съм за вода ходила
на по-горното кладенче.
Там съм, тейно льо, сварила
пашата с вярна дружина.
Че я пашата запитал:
- Янке ле, булке хубава,
нещо ще те попитаме,
правичко ще ни обадиш -
кой е най-богат в селото?
- Като ме питаш, ще кажа
кой е най-богат в селото,
чичо и тейно, двамата,
са най-богати в селото.
Паша на Янка думаше:
- Таз вечер у вас ще дойдем,
ти да ни, Янке, укриеш;
като петлите запеят,
всичките ще ги изколим, (2)
само теб за мен ще вземем.
Янка си горе излезе;
тя си на свекър думаше,
на свекър и на зетьове:
- Елате долу в мазата,
да видите чудо голямо.
Когато влезли в мазата -
на всички глави отрязани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019