* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие,
с негови девет синове,
с негови девет снашици,
всичките ядат и пият
и се веселба веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели,
а си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
защо не ядеш, не пиеш -
дали ти е хляба безсолен,
или ти е ястье не вкусно,
или ти е вино кисело?
Янка на свекър думаше:
- Нето е хляба безсолен,
нето е ястье не вкусно,
нето е вино кисело.
Снощи съм на чешма ходила,
там си делии заварих,
хайдушки пари деляха
и те ме, татко, питаха:
"Кой е чорбаджия в туй село?"
Пък аз им казах - татко ми,
татко и чичо двамата,
те са чорбаджии в туй село."
Дорде си Янка издума,
делии на порти пристигат.
Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
излез ги, Янке, посрещни,
и ги у мазето заведи,
с руйно ги вино напои...
Яли са, холан, пили са,
три дни и три нощи,
че се всичките напиха,
че им Янка сабите вземала,
че им главите изрязала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019