* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Де-гиди, Бозул войвода!
Посъбрал Бозул, понабрал
до триста млади юнака,
че ги е Бозул подводил
из гори и по планини.
Ходили девет месеца,
никакъв кяр са нямали,
на Бозула се наяди,
той си самичък остана
и из гората ходеше.
Както си Бозул ходеше
из чести гори зелени,
намери Бозул, намери
Вълково малко овчарче,
на мрамор камен седеше
и с меден кавал свиреше,
вакло си стадо пасеше.
Бозул овчарче думаше:
- Вълково малко овчарче,
на Вълка чорбаджиина,
много му здраве занеси -
да пече в пещи хлябове,
да заколи крава ялова,
да наточи буре с ракия
и бомба с вино цървено,
и да ми, Вълко, напълни
ярешка кожа с грошове,
припълна с жълти жълтици!
Утре вечер съм му на госте
със триста млади юнака;
ако ли не ми наготви -
на всички глави ще взема!
Уплашило се овчарче,
рано си стадо закара,
на Вълка здраве занесе.
Га се във къщи събрали,
седнали, та вечеряли,
станали, та са легнали,
легнали, сладко заспали,
а Вълка сън не хванало -
той си по двори ходеше,
глава си с вода квасеше,
никой го ни е усетил,
усетила го най-малка,
най-малка снаха Марийка,
тихом си Вълка питаше:
- Защо си, свекре, кахърен,
дали не сме ти на сърце?
Вълко Марийка думаше:
- Снахо Марийко, Марийко,
от девет снахи най-малка,
ти ми си, снахо, най-драга,
как да си кажа кахъра? -
Нашето малко овчарче
лошо ми здраве донесе
от Бозула страшен войвода -
утре вечер ми е на госте
със триста млади юнака:
каквото иска, има го,
има го, ще го дадеме,
чудя се, снахо, откъде,
откъде да му вземеме
ярешка кожа с грошове,
припълна с жълти жълтици?!
Марийка дума на Вълка:
- Свекре Вълко льо, чорбаджи,
не бери тежки кахъри,
другите, свекре, етърви
да печат пещи хлябове,
да готвят гозби за госте,
на мене, свекре, остави
виното и ракията!
Всичкото било готово
и Бозул дойде на госте
със триста млади юнака -
двора се с госте напълни,
дойдоха, наред седнаха,
на баша - Бозул със Вълко,
сладко ядяха й пиеха,
Марийка наред служеше,
служеше и хми пееше.
Пяла хми и ги служила,
докат ги всички упила,
упила и омаила,
че на девере думаше:
- Грабвайте брадви и колове,
всичките да изтрепиме!
И си на Вълка думаше:
- Пък ние, свекре, със тебе
на Бозула да дадеме
ярешка кожа с грошове,
припълна с жълти жълтици!
Че са хванали Бозула,
та му Марийка отряза
десна ръка над лакътя,
лява нога под коляно,
отряза му й двете уши,
извади му ляво око.
От болки Бозул пищеше
и на Марийка думаше:
- Марийке, снахо Вълкова,
много ни лесно измами,
я ми отрежи главата!
А Марийка му думаше:
- Сега ще ходиш, Бозуле,
с ярешка кожа да просиш,
да я напълниш с грошове,
да я препълниш с жълтици!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019