* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман, Димане,
да яде Диман, да пие,
веселба да се веселят
с негови девет синове,
на девет сина булките.
Всичките ядат и пият
и си веселба веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
ни яде Янка, ни пие,
ни си веселба весели,
ни я съгледал ни един,
най я съгладал свекър й.
Той на Янчица думаше:
- Янчице снахо най-малка,
защо не ядеш, ни пиеш?
Хляб ли ми не хареса,
или ми вино плесняво,
или ми гозба безсолна?
Янка свекъре думаше:
- Всичко ти е, свекъре, угодно.
Снощи съм за вода ходила
на хайдушкото кладенче.
Там си, тейно, намерих
до седемдесет юнака,
бял си ямурлук постлали,
тежко имане деляха.
Всеки ми даде по шепа,
Божан ми даде по две шепи.
Дадоха и попитаха:
Къде, Янчице, свекър ти?
Аз се, тейко, почудих,
как да им, теньо, обадя.
Я слевай, теньо, че излизвай
из мала врачка в градина.
Дордето Янка продума
и са сеймени увлегли,
че му главата отрязали
като на пиле петровско.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019