* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Драгана,
момне, хубава Драгано,
късно за вода да ходи,
снощи най-късно отиде,
снощи и оная вечер.
Там заварила Драгана,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Те си пушките пълнеха,
остри си саби точеха.
Като си видя Драгана,
тя се назад повърна.
Юнаци каят Драгани:
- Я върви, върви, Драгано,
не щем да те върнем,
нещо щем да те питаме,
питаме, право да кажеш!
Голямо ли ви е селото,
голямо и чорбоджийско,
имате много боляри,
боляри, баш чорбаджии?
Драгана кае юнаци:
- Ей си ви вази, юнаци,
че голямо ни е селото,
ала боляри нямаме,
боляри, баш чорбаджии.
Тука са тате и чичо,
два брата, два близнака,
аз и тях не щях да кажа,
ала ми хатър остана.
От девет ме села искат
и от девет бели градове,
дето ме тате даваше,
тамка ме чичо не дава,
дето ме мама даваше,
тамка ме стрина не дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019