* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Остана Янка сираче,
без баща Янка, без майка
и за настойник й беше
чичо й Драгия.
Среднощ се на порта почука,
чичо й Драгия извика:
- Яне ле, мила чичова,
ела ми, чичо, отвори,
че на овце кърмило забравих
и на кучетата ярмата.
Не влезе само чичо й Драгия,
най-влезе с вярна дружина.
Те са Янка хванали:
- Казувай, Яне, казувай,
де са на баща ти парите?
- Ой ви, чичови другари,
вървете долу в зимника,
мермер камък там има,
под камък - казан жълтици.
Нали са алчни за пари,
всички в зимник влязоха.
Затвори Янка зимника,
отиде в горната одая,
облече дрехи юнашки
и взема сабя френгия.
Отиде Янка в зимника
и отвори вратата.
Един ги по един колеше
и ги на кръстец трупаше.
Най-подир чичо й остана,
чичо й Драгия.
Той се на Янка молеше:
- Прости ми, Яне, прости ми,
едното ми ухо отрежи,
да ходя и да разправям.
- Наведи, чичо, главата,
главата да ти отрежа,
дрехите да ти не цапам,
чина да се не разсърди.
Че кръстец съм захванала,
че тебе отгоре да сложа,
та кога дъждовете захванат,
да се не налеят снопите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019