* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Нагадяла се Тодорка
късно ми за вода да ходи
на хайдушкото кладенче.
От вечер, вечер по-късно,
таз ми вечер най-късно,
най-късно за вода отиде.
Там си намери, завари,
Чакър ми млада войвода
с негофта вярна дружина.
Чакър Тодорке думаше:
- Тодорке, моме хубава,
нещинко ще те попитам,
правинко да ми обадиш.
Кой е в селото чорбаджий,
чорбаджий, най-баш болярин?
Тодорка дума Чакъре:
- Тате е в село чорбаджий,
чорбаджий, най-баш болярин,
тате и чичо двамата.
Чакър Тодорки пак дума:
- Тодорке, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Защо тейна си издаваш,
тейна си, още чича си?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, млад войводо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те ни лъжа,
защо тейна си издавам,
тейна си, още чича си.
Дето ме тейно даваше -
там ме чичо ми не дава.
Дето ме чичо даваше -
там ме тейно ми не дава,
а пък където аз искам -
там ме и двама не дават!
Затуй тейна си издавам,
тейна си, още чича си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019