* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде и да пие
със своите девет синове,
и на синове булките,
и на булките децата.
Всичките ядат и пият,
и се веселба веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
не яде, още не пие,
веселба не се весели.
Никой не я е съгледал,
най я съгледал свекър й.
Той на Янка продума:
- Янке ле, снахо най-малка,
най-малка, най-хубава,
що не ядеш, що не пиеш,
дали ти гозби безсолни,
или ти хляба мухлясал?
Янка на свекър думаше:
- Свекре ле, стара стария,
хляба съм го аз месила,
гозбите съм ги готвила,
нито ми гозби безсолни,
нито ми хляба мухлясал!
Снощи съм сън сънувала,
Илийча змия ухапа
в челото между веждите.
Илия Янки думаше:
- Янке ле, либе Янке ле,
я ми дай, Янке, кавала,
да свиря, да те веселя,
дано ти сърце разтворя.
Янка кавала го взема
и го на Илийчо подаде.
Таман Илийчо да свири,
змия от кавала излезе
и си Илийча ухапа,
в челото между веждите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019