* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодорка
на хайдушкото кладенче
за студена вода да ходи.
Снощи Тодорка отиде,
там си Тодорка завари
Тодор ми, млада войвода,
със седемдесет юнаки
и седем върли бошнака,
под ален байрак стояха.
Тодорка селям подаде,
той селяма не пое,
най на Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
на мене лъжа не бива,
кой ви в село чорбаджи,
чорбаджи, селски муфтарин?
Тодорка дума Тодоре:
- Тодоре, млада войвода,
тейно е в село чорбаджий,
чичо е селски муфтарин.
Тейно ги тегли с оката,
чичо ги мери с крината.
Тодор пак дума Тодорке:
- Като издаваш стрика си,
баща си що го издаваш?
- Аз имам кикря на татко,
на татко, още на чичо,
толкоз ме места искаха,
баш чорбаджийски и хаджийски,
дето ме дава баща ми,
там чичо ми не дава,
бе врийте, кардаш,
бе врийте, да ви заведа,
в наши изби дълбоки,
във наши и във чичови!
Ще дам лопати, мотики,
копайте колкото щете,
вземайте злато и сребро.
Те си с Тодорка тръгнали,
тя избата отключила,
дала им лопати и мотики.
И Тодорка дума Тодоре:
- Аз ще навънка изляза,
да не ни чичо угади!
Тодорка навън излезе,
че си избите заключи
със девет ключа железни,
че се изясно провикна:
- Тейно и чичо, двамата,
излезте вие да видите,
ква си лова улових -
Тодор ми, баш войвода,
със седемдесет юнака
и седем върли бошнака!
Кажи ми, тейно и чичо,
избите ли да запаля,
хайдутите да изгоря?
- Запали ги, къзъм, запали,
хайдутите да изгорят,
че изби се правят отново,
но хайдути не се ловят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019