* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман да яде,
да яде, Диман, да пие
с негови девет синове
и девет млади снахи,
всички ядат и пият.
Янка, булка най-млада,
най-млада и най-хубава,
не яде Янка, не пие,
сама си в къта стоеше,
у ръжена се държеше.
Диман Янка думаше:
- Янке, булка най-млада,
най-млада и най-хубава,
що ни ядеш, ни пиеш?
Хляба ми ли не харесваш,
или са ми гозби калпави?
Янчица дума свекре ле:
- Свекре ле, свекре Димане,
сама съм гозби готвила,
сама съм хляба месила.
Срам ме е, свекре, да кажа,
страх ме е, свекре, от тебе.
Аз снощи вечер замръкнах
на Бойчинови кладенци,
там си заварих Бойчин,
със седемдесет юнака.
Тежко си имане деляха,
бялото с крина мереха,
жълтото с кантар теглеха.
Че ме Бойчин попита:
"Янчице, булка хубава,
кой е чорбаджия в туй село,
чорбаджия, Делибашия?"
Пък аз му казах, свекре ле,
тате и чичо двамата,
чичо е Делибашия,
а тате баш чорбаджия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019