* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи,
да яде, Диман, да пие
с неговите девет синове,
с неговите девет снахи.
Синове, като бейове,
снашици, като пашици.
Всичките ядат и пият,
и се веселба веселят.
Най-малката снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели.
Диман Янчица продума:
- Защо не ядеш и не пиеш,
не се веселба веселиш?
Янчица дума Диман:
- Аз снощи, тейко, отидох
на студен бистър кладенец,
там си намерих, заварих
до седемдесет юнака,
седемдесет и седем,
че те ми, тейко, рекоха:
"Къде е Янке, свекър ти?
Тази вечер у вас ще дойдем."
Поядвай, свекре, попийвай,
че ставай, свекре, избягвай
из мала порта в градина,
из зелените бобове,
под червените ябълки.
Докато Янка издума
и са хайдути влезнали,
те са Диман хванали,
назад му ръце вързали
и на Димана думаха:
- Я давай, Диман чорбаджи,
я давай жълти жълтици!
Янка хайдути думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
хайде в мазите да идем,
да наточим вино червено,
хубаво да се напием,
тогаз Диман ще убием,
парите да вземеме.
Като влезли в мазите,
Янка си сабля носеше,
кат се наляво завъртя,
доде се надясно обърне -
всички на земя повали.
Излязла горе при Диман,
и му ръцете отвързала,
и на Димана думаше:
- Я иди, тейко, да видиш,
каква съм сграда заградила
от седемдесет юнака
и тебе освободила.
Диман се много зарадва,
че го е Янка освободила,
и я награди с крина жълти жълтици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019