* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Бойкин баща, Бойкина майка,
отишли са в близно село
да гостуват, да сборуват.
Сама Бойка останала,
замръкнала, премръкнала.
Седна Бойка да вечеря,
но не яла, нито пила
и трапезата вдигнала.
Легна Бойка и заспала;
щом се от сън пробудила,
чемшир порти са зачукали;
сама се Бойка чудила -
по туй време кой ще да е?!
Що ми чука чемшир порти, -
дали не е моя майка,
дали не е мой бащица?
- Отвори ни, бяла Бойке,
не сме ние людски хора -
братовите ти овчари,
братовите ти аргаши;
едно винце ще да пием,
ще да пием, ще заминем!
Бяла Бойка отворила,
че навлезли седемдесет,
седемдесет баш юнаци,
Бойки вярно издумаха:
- Казвай, бяла Бойке, казвай
бащино тежко имане,
дядовото си с казани!
Бяла Бойка отговаря:
- Ой ви вази, баш юнаци,
прехвърлете триста кола,
триста кола сухи дърва,
извадете три казана,
три казана с бели леви!
Рукнаха се баш юнаци,
прехвърлиха триста кола,
триста кола сухи дърва,
извадиха три казана,
три казана с бели леви.
Бойка мъки замъчиха, -
на чело й ръжен жежат,
за шия й сабя точат,
във сърце й пушка сочат:
- Казвай, Бойке, бяла Бойке,
още има тук имане!
Отговаря бяла Бойка:
- Ой ви вази, баш юнаци,
прехвърлете триста кила,
триста кила жълто просо,
извадете три казана,
три казана със жълтици!
Рукнаха се баш юнаци,
прехвърлиха триста кила,
триста кила жълто просо,
извадиха три казана,
три казана все жълтици.
Бойка мъки замъчиха,
едвам що я не затриха:
- Казвай, бяла Бойке, казвай,
у вас не е само това, -
още има от имане!
Бяла Бойка жално дума:
- Ой ви вази, баш юнаци,
възлезете на тавана,
погледнете зад комина, -
тамо има една крина,
една крина със маргарит!
Отговаря бяла Бойка:
- Ой ви вази, баш юнаци,
я постойте, почакайте,
бяла Бойка пита меси,
пълен котел с вино носи,
вакло ягне ще заколи,
и ще сама със вас дойде!
По две чаши им заляла,
и им вярно продумала:
- Ой ви вази, баш юнаци,
зора ми й на разсипване;
ний щем на път да отидем,
нас ще някой да улови!
Я вий мене послушайте, -
влезте в наши тъмни понци,
дор до вечер, и надвечер,
па тогази да излезем
през пътека, що аз зная!
Послушаха баш юнаци,
навлязоха в тъмни понци.
Кат изгрея ясно слънцце,
Бойка се в село провикна:
- Ой ви вази, сестри, браотя,
я елате да видите,
какъв курбан Бог ни ище!
Събраха се отбор момци,
отбор момци, все юнаци,
от понцата извлякоха
седемдесет баш юнаци,
силен огън накладоха,
войводата им изгориха,
сите други иззатриха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019