* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Позоба Дамян гозбица
с негови девет снашици
и девет булки на гости.
Всичките ядат и пият,
снашица Янка най-малка,
не яде Янка, не пие,
веселба не се весели.
Свекър на Янка думаше:
- Снашице Янке, най-малка,
защо не ядеш и пиеш,
веселба не се веселиш?
Дали ми ти не харесваш
мойте обредни трапези,
със позлатени тасове,
със посребрени паници,
със чемширени лъжици?
Янка свекъри думаше:
- Всичко си, тейно, харесвам,
снощи си ходих, тейно льо,
на студен извор за вода.
Тамо си, тейно, заварих,
два влаха влашки хортуват.
Ази от влашки отбирам,
тебе си, тейно, поканят,
поканят да те убият
и да ти вземат, тейно льо,
снашица Янка най-малка!
Свекър на Янка отвърна:
- Снашице Янке, най-малка
и туй ли да те науча,
навеси кърпа да очи,
оброни сълзи два реда.
Който на вратня повика,
ти на вратнята да идеш
и нему, Янке, да кажеш:
- Който си вика, да влезе,
и "Бог да прости" да вика,
Дамяна струват третини,
Дамяница деветини!
Излъга Янка хайдути,
че ги във къщи уведе,
във къщи Янка, в собата.
Тракнала Янка вратата,
тракнала Янка джамове,
зарези Янка резета,
па си навънка излезе.
Взела е Янка брадвата.
Който си глава покаже,
Янка му глава посича.
Остана Мирчо войвода,
той се на Янка молеше:
- Янке ле, булка хубава,
бари ме с душа остави.
Янка си Мирча не слуша
и му главата отсече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019