* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

- Добър ти вечер, мари, Станче ле!
- Дал ви бог добро, мари, сеймене,
мене ме Станч, не думат
мене ме думат, Тодоро.
- Тодоро, гора зелена,
гиди висока лильляно,
като сте село голямо,
ми имате ли боляре,
боляре и чорбаджии?
- Имаме, белки немаме,
и мой е татко болярин,
болярин и чорбаджия,
хайдете да ве заведам
в нашата плевня голяма,
голяма, керемидена,
татко за слама ще дойде,
да го, сеймене, фатите,
парите да му вземете!
И хи Тодора заведе
в тяхната плевня голяма,
голяма, керемидена,
че хи Тодора закличи,
и хи Тодора запали
от четирите краюве.
Всичките, горят и мълчат,
най-мъненкото сейменче
плачеше и нарядаше:
- Калмано, Жоро, калмано,
нале ти си ме кръстила,
нале щя да ме венчуваш,
пък ти ме, Жоро, запали!
- Гори, Стояне, и мълчи,
я ако те бях кръстила,
немаше да си сейменин,
сейменин и еничерин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019